ДРУЖЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРУЖЀНЕ
ДРУЖЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дружа и от дружа се; другаруване. Чловек с дружене ся приучава да търпи и носи ближните, каквито си са. КН, 1873, 61. Друженето му с тази компания стана причина да си развали успеха.