ДРУЖЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ЖЕСКИ ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Другарски, приятелски. На площада пред църквата една група приятели го посрещна с дружески приветствия. Ал. Константинов, БГ, 123-124. Няма друга част на света, където да съм намерил по-дружеска обстановка. Е, 1981, бр. 1093, 4. Той не го намрази, но с дружески увещания са старал да го отклони от лошите намерения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 163. Този [простият] слог,.. — употребява са обикновено в дружески разговори, в разкази, басни, писма. Т. Шишков, ТС, 107. Дружеска атмосфера. Дружеска среда. Дружески чувства. Дружеско отношение.

ДРУ̀ЖЕСКИ. Нареч. от прил. дружески; другарски, приятелски. Останалите артисти обаче се отнасяха дружески с Цонка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 83. Тъкачев стоеше неловко, като скован, и не знаеше как да се държи с този човек, който така дружески пристъпи и се ръкува с него. Г. Караславов, ОХ I, 224. Той отпусна ръце и сам се поотдръпна, но сега Ния потърси ръката му с ръка и нежно, дружески я погали, без да го погледне — тя изглежда не можеше да се откъсне от мислите си. Д. Талев, ПК, 106. Този цар го приел дружески, но в сърцето си таил против него злоба. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 60.