ДРУЖКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ЖКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Умал. от друг; другичък. Ръкописа Ви прочетох с удоволствие, но не мога да го печатам.. Пратете ми нещо дружко. Ив. Вазов, НПис., 80. Могат [богатите] сто деца да изгледат, без да им трепне окото, а не щат ни едно. Или, ако си родят едничко, не посягат за дружко — да не си делят имота. Ст. Чилингиров, РК, 117.