ДРУ̀ЖКИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Който е на дружка. "Добре дошел", ще ти кажат / деца, баби и подевки; / а момите — те играят / подир дружкини засевки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22.