ДРУЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРУ̀ЖНО1. Нареч. от дружен1 (във 2 знач.); задружно. Лодкарите удариха дружно лопатите. А. Каралийчев, НЧ, 62. В края на града се събраха четири файтона и тръгнаха дружно един за Търново, друг за Габрово. Д. Казасов, ВП, 57. По селата, когато някои се сприятелят твърде много, то те.. сбират са дружно на Ивановден. Ч, 1875, бр. 9, 415. Тогаз, / на твойто място / дружно / ще изградим, със много пот, / един живот / желан / и нужен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 31.