ДРУЖЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ЖЧИЦА ж. Умал. гальов. от дружка. Ех, пушчице, .. ех, дружчице льо моя, / ех роден наш бащице, стар Балкан — / разкрий пред нас хайдушките пътеки / и пак запей за волни времена! Сл. Красински, ВН, 176. Дружчици Злати думаха: / — .. / Мър чула ли си, Злате ле, / йот йодол са се задали / до девет коли рабии. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 275.