ДРУМ

ДРУМ, дру̀мът, дру̀ма, мн. дру̀мища, (рядко) дру̀мове и (нар.-поет.) дру̀ми, след числ. дру̀ма, м. 1. Поет. и диал. Път, шосе. Последната нощ го завари на друма между Велбъжд и Мраката — покрайнина и славянска община с тридесетина села югозападно от Перник, край Струма и Блатечница. А. Дончев, СВС, 145. Дни и нощи вървях из друмищата, гладен, окъсан, капнал от умора. Ал. Бабек, МЕ, 31. Добра пътя пътувахме, кални друми преходихме, .., съде ходихме, съде бе добро; тука дойдохме, най-добро найдохме. Ил. Блъсков, С, 17. Малки моми из друм тичат, / цвете берат, китки кичат. Ц. Церковски, Съч. II, 52. Далече в блесналите друми / вървят закротени коли — / в нощта се носят глъч и думи, / тъй както летен дъжд вали. Сл. Красински, ЗО, 20. — Защо ми са сърдиш, любе, / та ми не доаждаш — / дали конче нямаш, любе, / или друм не знайеш? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 192. Каменен друм. Прашен друм. Нар.-поет. Обикн. друм друмувам (друмовам). — То тоя наш свят Никола, що сме друм друмовали; кални нощи потъпкали. СбНУ ХV, 10. Я конче му вели-отговори: / — Ой ти Марко, Марко мой стопане! / Кат ма ковеш, Марко, / толко рано в недяле, / дали ми мислиш, Марко, / .., / друма да друмоваш? Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 25. Обр. Майката на Елка стоеше до спуснатата бариера и с две ръце махаше на дъщеря си .. Отлита нейната лястовичка, поема широкия друм на големия живот, за да намери своето място в него. Л. Галина, Л, 53. Бранта бе свършена

и делото на кръвта — забравено. А Гаврил бе завършил своя друм — и виждаше кончината на дните си. Н. Райнов, ВДБ, 120. Беден син на беден край, без шум / аз вървях в житейския си друм. Н. Ракитин, Ст II, 104. Че роб на сила непозната / (кога и как съм завладян?) / аз бродя в своя друм, пиян / от виното на самотата. Н. Лилиев, С 1932, 26.

2. Прен. Книж. Насока, поле за дейност или за развитие; път. Зееха широки друмища за честна, скромна работа. Ив. Вазов, Съч. ХI, 90. И звънът на меча му [на царя] чертаеше друма на цял народ. Н. Райнов, ВДБ, 13. Те начертаха друм в борбата, / из който друм ще победим — / в съюз с отрудените братя / от градовете да вървим! С. Румянцев, Ст, 21. // Рядко. Дейност. Старият писател напълно изостави своите лутаници и отклонения и направи решителен завой към някогашния литературен друм, от който се беше отвърнал преди много години "по силата на обществените условия". А. Каралийчев, С, 241.

3. Като междум. Жарг. Грубо. Махай се, върви си; марш. — А вие какво, бе! — кресна изведнъж той на момчетата, като че ли едва сега ги забелязва. — Хайде друм оттука! Да ви няма. П. Незнакомов, СП, 96. — Хайде, друм! — викаше вратарят и се стараеше да пръсне струпаните натрапници. Б. Болгар, Б, 10.

Проправям си / проправя си друм към нещо. Книж. Премахвам всички пречки, за да постигна нещо, към което се стремя, за осъществяване на намеренията, целите си. — Рекох му — продължи Войдан, — нямам щерка за болярин, който и майка си би продал в робство, за да проправи друм към големство. М. Смилова, ДСВ, 37. Тегли ме друмът. Диал. Не ми се стои вкъщи, иска ми се да пътувам. От всички най-честита беше Алтъна .., тя скоро усети в гърдите си хладна тегоба — уплаши се — мъжът ѝ го тегли друмът, няма да се свърти много у дома си. Г. Манов, КД, 93. Удрям / ударя друм. Диал.; Хващам / хвана друма за някъде. Диал. Тръгвам, поемам, запътвам се за някъде. Друм удари Тодор верна слуга, / друм удари, при краля пристиже / и на краля ове е разправило. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 78. — Върви нагоре! .. Ей сега ще те настигна. Сухият ябанджия се поколеба за миг, но хвана друма и вече не извърна глава. А. Христофоров, А, 47. Царски друм. Разг. Хубав, широк път; шосе. Те се отбиха от царския друм и поеха по една планинска пътека. Д. Спространов, ОП, 179. През същия ден вечерта на другия край на гората, където навлезе царската сватба, доста високо от отъпкания царски друм пламтеше буен огън. Ст. Загорчинов, ДП, 30. Широк ти друм; друм ти широк. Разг. Пренебр. Махай се, върви където искаш; пръждосвай се.

— От гр. δρόμος.

Списък на думите по буква