ДРУМНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀МНИЧЕ, мн. ‑та, ср. Поет. Умал. от друмник; малък или млад пътник. — По-скоро, майко, излизай, / на порти стои пътниче, / пътниче — чуждо друмниче. Ц. Церковски, Съч. II, 231. — Добра среща, премладо друмниче, / като идеш по равни друмове, / да не среща̀ петдесет дружина, / че мои са двори опленили? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 80. — Бог те убил, незнано друмниче, / ти си върви по равни друмове, / със мене си шега не подбивай! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 191.