ДРУМОВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУМО̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Пътувам, друмувам. Изведи ми конен мари / през горнине врата, / .. / че ща да патовам, / патовам, друмовам, мари, / нах Стамбол, нах града. Нар. пес., СбНУ III, 54. ^● Прех. Нар.-поет. Друм друмовам. Я конче му вели-отговори: / — Ой ти Марко, Марко мой стопане! / Кат ма ковеш, Марко, / толко рано в неделя, / дали ми мислиш, Марко, / пате да патоваш, / или ми мислиш, Марко, / друма да друмоваш? Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 25.