ДРУМУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУМУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. Пътувам; друмовам. Изведи кончено / .., море, че ще да пакювам, / пакювам, друмувам, море на Стамбола града. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 127. ^● Прех. Нар.-поет. Друм друмувам. Един от тях [коледарите] зима кравая от домакинята, като произнася следнята благословия: "Славейте Бога, дружина! Славейте! Дето сме пътя пътували, друмя друмували, .., додето изпаднем на този наш стар станеник, на равни му двори." Нар. прик., СбНУ VII, 3.