ДРУНГА̀РИЙ

ДРУНГА̀РИЙ, ‑ият, ия, мн. ‑ии, м. Истор. 1. Във Византия — висок офицерски чин на командир на друнга в пехотата или на тема във флотата.

2. Лице, което има такъв чин. Едва ли някой би познал в пратеника блестящия позлатен друнгарий, който влезе преди малко в битката — перата му бяха изпосечени, .., бронята изпочупена. А. Дончев, СВС, 798-799. — Някой препуска към нас .. — Друнгарият е — додаде живо той. Ст. Загорчинов, ДП, 422. Едновременно със сухопътните войски се отправи в открито море на север и византийският флот под командуването на патриция и друнгария на флота Роман Лакапин. Д. Линков, ЗБ, 20.

— От гр. δρουγγάριος.

Списък на думите по буква