ДРУСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРУ̀САМ, ‑аш, несв., прех. 1. Тръскам, люлея някого, като го подхвърлям леко. Често дядо му, като го друса на ръце, казва му с целувки по надутите бузки: — Бащичко! Ив. Вазов, Съч. VII, 132. Николина стоеше между дърветата, гърбом към къщата, увлечена в игра с малкия. Тя го беше стиснала здраво до гърдите си, друсаше го, като сама подскачаше и напяваше някак смешно. Г. Райчев, ЗК, 62.
2. Прех. и непрех. Тръскам, разтърсвам някого или нещо чрез многократно слабо подхвърляне или разклащане назад-напред. Жълтият кабриолет .. бързо се приближаваше насам .., двата коня, измокрени от дъжда, уморено друсаха сплъчканите си гриви. Ем. Станев, ИК, 13. Отблизо запознат с тая музика, Чумакът друсаше исполинските си гърди и от все сърце се смееше. Й. Йовков, Ж 1945, 9. Леката кашлица го друсаше, измъчваше го. Г. Караславов, Избр. съч. I, 332. Докато минавахме през селото, конете бързо препускаха, каруцата дрънчеше, друсаше и аз, седнал на един чувал със сено, подскачах и се полюлявах ту на една, ту на друга страна. Й. Йовков, Разк. III, 30. Как е възможно цял ден и цяла нощ да го [Ценко] друсате с каруца? А. Каралийчев, НЗ, 20. // Съзнателно, нарочно тръскам, разтърсвам някого или нещо, като го разклащам бързо назад-напред или нагоре-надолу. Той го улови за раменете и започна да го друса. — Тате, ела на себе си! К. Петканов, ОБ, 125. Жена му уплашено го прегръща и почва да го друса. Хр. Радевски, Избр. пр III, 155. После в къщата на бригадира надойдоха любопитни съседи, друсаха ръцете на комбайнерите и се смееха. Ив. Венков, ХКН, 36.
3. Разг. В съчет. с хоро и под. Играя (хоро и под.) буйно, като полюлявам тялото си бързо нагоре-надолу. Площадът се огласи от весела реч. В училищния двор засвири акордеон, младежите друсаха румба. П. Ангелов, Ж, 10. Друсат младите хорце, / тропат като бесни. К. Христов, Кр, 62.
4. Разг. Със съществителни, означаващи музика за игра, обикн. за народен танц. Свиря игриво, буйно. Музиката друсаше троплива ръченица.
5. Разг. Разтърсвам дърво, за да падат плодовете; тръскам. Ние можехме, и така обикновено ставаше, всеки отделно за себе си, и то когато иска, да друса узрели присади. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21. Кой друса, он куса. Погов., СбНУ IХ, 199.
6. Разг. Бия (в 1 знач.). Завършил съм педагогическо училище, викам, отивам да търся учителско място, а те си смигат — знаем ги ние такива учители. И все бият, братко, все друсат, не ми оставиха място неналожено. Г. Караславов, Избр. съч. II, 233.
7. Прен. Разг. Нарушавам, смущавам установения ред някъде, подкопавам устоите на нещо; клатя, разтърсвам. — Абе тия българи не може да ги разбере човек — .. здравата друсат царщината ни — загрижено каза пашата. Д. Спространов, С, 104. друсам се страд. След това — ако се тръгне на поход срещу българите, да не се въртят около граничните крепости, а да ударят в сърцето на българските земи — крушите капят не като се свалят една по една, ами като се друса дървото. А. Дончев, СВС, 45. друсам си възвр. от друсам във 2 и 5 знач. Друсам си сливи. друса безл. от друсам във 2 знач. Пак по предложение на Незнанова учителките заминаха с автомобила.. Незнанова се покачи на мястото до шофьора .. — Извинявайте, но .. — обърна се Незнанова към другите — отпред по-малко друса. Пък аз не мога да понасям друсанията. Ст. Чилингиров, РК, 147-148. На задната седалка друса непоносимо.
ДРУ̀САМ СЕ несв., непрех. 1. Тялото ми се движи бързо назад-напред или нагоре-надолу, подскача, тресе се при игра, ходене или под действие на външен тласък или силно чувство, болезнено състояние и под.; треса се. Кметът през целия ден тичаше насам-нататък с кърпа около врата и валчестото му месесто лице се друсаше, потънало в пот. М. Кремен, СС, 25. Слепият се хвана за корема и почна да се друса от смях. А. Каралийчев, ПГ, 96. Някои от болните, .., щом го зърнеха, отиваха при него и го молеха да им посвири.. — Твоята свирка е по-лековита от всички води в света! — извика един млад момък, който се друсаше цял от някаква незнайна болест. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. Събудих се, блъскан от ръката на Борис, който спеше до мен .. Той се друсаше целият като в треска. В неговия глас имаше такъв ужас, че сънят ми веднага отлетя. Ем. Манов, ПЯ, 60-61. // За предмет — движа целия си корпус, цялата си маса бързо назад-напред или надолу-нагоре; треса се. Старата кола, наричана като за подигравка каляска, се друсаше смешно по изровения от вятъра и дъждовете път. С. Северняк, ВСД, 170. Една жена беше тя, като канара .. Пък един вървеж имаше, пендарите ѝ се друсаха и дрънчаха като звънци. И. Петров, НЛ, 59. Освен смеещите се друсаха се от смеха библиотеките, дрънчаха стъклата, шумяха листата на двата огромни фикуса, вееха се стотина книжни знаменца. Тарас, ТМТС, 68.
2. Прен. Губя стабилността, устойчивостта си, установения си ред; клатя се, люлея се; треса се. Рушат се стълбовете на стария свят, .., друса се от основи хилядолетното царство на гнет и експлоатация. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 37. Нанасят ни [гяурите] удари там, където най-малко очакваме, и потъват вдън земя. Империята се друса цяла, от основи. Д. Спространов, С, 105.
3. Нов. Жарг. Вземам дрога или лекарства с упойващо действие; дрогирам се. 5,1 % от американските учиници се друсат. НТ, 1996, бр. 29, 2. Създаде ли се зависимост от стафа [марихуана], наркоманът ще се друса, колкото и пари да му искат пласьорите. Кеш, 1993, бр. 3, 4. 70 % от тях [излекуваните наркомани] си намират работа или се образоват и си намират партньори, които не се друсат. ХК, 2000, бр. 44, 21. Всеки четвърти от търсачите на "силни усещания".. се друсал с хапчета. 24 часа, 1999, бр. 276, 12.