ДРУЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРУ̀ЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Диал. Другичък. Нали знаеш, бяха свикнали да си копаят свободно от реката и общинските земи, та когато най-напред ги възпряха, надигнаха се като бесни. Ама на кого глобица, на кого актец, на кого нещо дручко, и усмириха се хората. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185-186.