ДРЪВНЍК

ДРЪВНЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Пън, върху който се секат дърва. В Топола пристигна рано, .. Завари жена си да сече дърва на дръвника. К. Петканов, Х, 156. Той дялкаше нещо на дръвника и като видя Нена такава, остави работата си и я срещна чак на портата. Елин Пелин, Съч. II, 147. По-добре сама да насече буковата вършина. Взе нащърбеното секирче, замахна несръчно над окълцания дръвник. Цв. Ангелов, ЧД, 6. Аскерите хванаха стареца и го повлякоха към двора.. — На дръвника! — заповяда юзбашията и посочи сухия пън, на който сечаха дърва. М. Марчевски, П, 15.

2. Място в селски двор, където са подредени, натрупани дърва за горене; дърварник. Момчетата .. гледаха да угодят на кехаята, .. , та затова се завтекоха като сърни на дръвника и донесоха по един наръч дърва — сухи върбови върхари. Ц. Гинчев, ГК, 65. Зад листницата се издигаше голям дръвник със сухи дърва за огрев. К. Калчев, ПИЖ, 92. — Дръвникът е най-сигурното място... Никой няма да вземе да го разхвърля съчка по съчка... — Половината скривалища на Югла са под дръвниците — възразяваше му Милор. Г. Мишев, ЕП, 259. И оттогава с войници тръгна по реквизиции: търсят по килери, .., по дръвници. Ил. Волен, МДС, 7.

3. Диал. Наръч от нарязани и нацепени дърва. Тя упрекна своите си, ала не им се разсърди, като знаеше, че стопи половина дръвник, а вечерята още не бе готова. Н. Нинов, ЕШО, 43.

4. Прен. Разг. Грубо. Тъп, глупав, невъзприемчив, недодялан човек; дърво. Поручикът вяло и някак отчуждено отдаде чест. Балчев кипна. Тоя дръвник едва сега забеляза чина му и се досети да козирува. Ем. Станев, ИК III и IV, 470. Ама е идиот тоя Илия Селимски! Гледай какъв дръвник ми е изпратил. Ти му приказваш едно, той си знае неговата. В. Нешков, Н, 366. Георгиев скача и крещи невъздържано: — Дръвник! Ти си един дръвник, който не вижда по-далече от носа си. ЛФ, 1958, бр. 35, 1.

Списък на думите по буква