ДРЪВЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪВЦЀ, мн. дръвца̀, ср. 1. Само ед. Умал. от дърво (в 1 знач.); дръвче. Момчето приседна под самотното дръвце край пътя. Цв. Ангелов, ЧД, 159. Тук брегът е нисък и песъчлив, никъде не се вижда нито едно дръвце, нито едно стръкче тревица. М. Марчевски, ОТ, 27.

2. Обикн. мн. Умал. от дърво (във 2 и 4 знач.); дръвче. Есен ще гледа най-напред да си купне дръвца и ще викне да ѝ ги насечат. Т. Влайков, Съч. II, 291. — Булка — рече старата на Тошка, — иди донеси още някое дръвце, стана ми студено, пък и Ваньо да се постопли малко. Г. Караславов, Т, 228. После майката излезе от стаята и се върна с наръч тънки дръвца. Б. Несторов, СР, 16. В къщи нямаше клечка огън, та събрах малко дръвца от корията. К. Петканов, СВ, 13. Щом нагази дълбоко навътре [в гората], обзе го чувството, .., че може да си набере сухи дръвца за през зимата, без да го е страх от Мито Пецов. Т. Харманджиев, КЕД, 187.

◊ Божо дръвце. 1. Бот. Подобно на кипарис иглолистно декоративно дърво, отличаващо се от западната туйя по безкрилите семена. Thyja orientalis. 2. Диал. Храстовидно растение от рода на пелините, използвано в производството на бира; миризилив пелин.