ДРЪВЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪВЧЀ, мн. ‑та, ср. Умал. от дърво (в 1, 2 и 4 знач.); дръвце. Пътечката закриволичи и ни изведе на голяма поляна, на която имаше едно-единствено дръвче. Как беше попаднало тук, такова мъничко, с тънко стъбло и нежни клонки между старите мрачни борове! Ст. Христозова, ДТСВ, 71. Той се радваше на цветята, на растежа на дръвчетата, които бяха насадили. Д. Талев, ЖС, 103. И когато навлязохме в Иланлъшката гора, като видях младите дъбови дръвчета с къдрава шума, .., изведнъж ми стана ясно, че оттук нататък тоя път никъде другаде не води, .., освен на Антимовския хан. Й. Йовков, ВАХ, 102-103. Обикаляше около къщите, около плетищата и дето види дръвче, чуканче, клечка — събира ги. Й. Йовков, АМГ, 63. Две-три сухи дръвчета дадоха сила на огъня, огнището пламна и суровите главни засвириха още по-високо. Г. Караславов, С, 224-225.

◊ Божо дръвче. Божо дръвце.