ДРЪВЧЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. гальов. от дръвче. Прегръщам дървото. Дърво, дървище, корен мой, дърво, дръвченце, хилядинче, аз съм тук, за да те чувам. Й. Вълчев, РЗ, 174. Големите дървета по нашите гори и те са били някога малки дръвченца. Д. Блъсков, У (превод), 1871, 229.