ДРЪ̀ГЕЛ м. Диал. Дръглаш. Нему се сторило, че е зимано от сеното им. "Това нящо измекерина ще го е крал за своя дръгел", си помислил той и отишъл у Панчови. Т. Влайкови, Съч. II, 117.
— Друга форма: дръ̀нгел.