ДРЪГЛИВИНА̀

ДРЪГЛИВИНА̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от дръглив; дръгливост, мършавост. Слабите и клекавите добичета и за това требува по-късно да ся пущат за заплодяване, зачтото инак не само тии щат останат слаби, но еще и на потомството ще ся предаде дръгливината им. Лет., 1874, 271-272.

Списък на думите по буква