ДРЪГНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀ГНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. дръ̀гнат, несв., прех. 1. Разг. Чеша на едно или на повече места тялото си много силно, до разраняване. Какъв дар щях да приема, ако бях уловил някого [комита], казваше други и си дръгнеше бръснатата глава. НБ 1876, 173.

2. Диал. Снемам с дръглец семето на лен или коноп от стъблата им (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. Очиствам от дребния паздер ленени или конопени повесма. Я дръвца да докараш, я, — каза стрина Колевица, .. и продължи да дръгне повесмата. Елин Пелин, Съч. II, 100.

4. Диал. Много настойчиво искам нещо от някого. — Сега разбирам защо ме дръгнеше всеки час за пари... Аз и майка ти от залъка си деляхме, та да хрантутиш такива кисци! ... Ив. Вазов, Съч. ХI, 156. дръгна се I. Страд. от дръгна във 2 и 3 знач. II. Възвр. от дръгна в 1 знач. Още на първата среща Ушаклият почна наставнически: — Няма да гледаш в очите богатите хора! Забранявам ти да подсмърчаш или да се дръгнеш. Това не е прието. А. Каралийчев, ТР, 175. Станкул усети, че някой го жили с коприва. По глезените, по ръцете, по тила — навред. Дръгне се — полза никаква. Можеш ли да се отървеш от дървеници с чесане! Ст. Марков, ДБ, 340. Сивобелезникавият прах прониква в дрехите и своеобразната му острота дразни кожата ни. Ние се дръгнем като въшливи и си подхвърляме закачки и шеги. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 36. Докато добитъците лежаха из затопления обор или се дръгнеха по яслите, в задимената и мръсна стаичка на гледачите беше шумно и весело. Ст. Марков, ДБ, 18.