ДРЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; дръ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Книж. Със съюз да и следв. гл. Проявявам смелост за нещо, обикн. трудно и рисковано; осмелявам се, решавам се, посмявам. Онзи, който дръзваше да дели мегдана с него, намираше смъртта си от куршума или ятагана му. Й. Йовков, СЛ, 126. Стараеше се да мисли, че само тропотът на похода му е стреснал разбойниците .. А сам не си вярваше. Защо не смееше да отбие встрани от големия друм? Защо не дръзваше да нощува близо до гора? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 457. Докато не избиеш из главата си всички дяволи и ереси, да не смееш да мислиш за дъщеря ми. Не дръзвай да прекрачиш прага ми. М. Смилова, ДСВ, 253. Веднъж Борис дръзна да обвини баща си в еснафско самодоволство. Старият Тъкачев трепна, разшава се, но пак заклати неопределено глава и пак се усмихна снизходително. Г. Караславов, ОХ I, 189. Маданджията бързо премисляше нещо. Каймакаминът според него никога не би дръзнал да отиде при хайдутите, .. Но защо да не изпрати друг, обречен човек. А. Христофоров, А, 346-347.