ДРЪ̀ЗКО

ДРЪ̀ЗКО. Книж. Нареч. от дързък; с дързост. Стан, висок, сух като върлина момък, с хлътнали очи, надигайки се, му подхвърли дръзко: — И ти не си по-добър от татарите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 55. Из пътя Савата разказа, че в Конаре пристигнал пловдивският префект Димитров, пратил да викат Чардафона, но той отвърна дръзко, че ако трябва някому, да дойде да го намери у дома му. В. Геновска, СГ, 303. Към Петка се отнася като че със снизхождение, а към другите чорбаджии с ирония, понякога грубо и дръзко. П. Тодоров, Събр. пр II, 344.

— Друга (остар.) форма: дѐрзко.

Списък на думите по буква