ДРЪЗНОВЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪЗНОВЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Само ед. Предизвикателна смелост без съобразяване с опасностите и рисковете в името на осъществяването, постигането на нещо; дързост, дръзновеност. Овчари и свинари, мирни селяни, а ето на какво са били способни те, когато е трябвало да бранят земята си от врага! Храброст и дръзновение, себеотрицание и саможертва, всички тия добродетели са носели те у себе си, без дори да подозират. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 466. Никога вече не съм работил така. Може би с неголямо още майсторство, но с огромна вяра в бъднините .. И с много младежко дръзновение, ала породено от пламенна обич... П. Спасов, ГЛЗЗ, 78. Старите бяха въоръжени с опит и търпение, но на страната на младите бяха дръзновението, енергията. Й. Попов, ИЖП, 14-15.

2. Проява на смелост, самоотверженост, дързост в нещо. Този човек бе се озовал между високите стени на затвора, за да заплати с всички възможни страдания своето дръзновение. И. Петров, МВ, 86. Въображаемата линия на границата бе неопреодолима загадка и ние мечтаехме да стъпим отвъд нея .. Така границата стана причина да осъществя първото си дръзновение в живота. И. Петров, Озап., 42.

— Друга (остар.) форма: дерзновѐние.