ДРЪЗНОВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЪЗНОВЀНО. Книж. Нареч. от дръзновен; с дръзновение. Издига се, води право нагоре пътят на смелостта. Най-преданите, най-смелите ще се възкачат по него, но не за да отидат при звездите, а да посегнат дръзновено към това, което не се достига, без да се рискува животът. Т. Харманджиев, КВ, 71.
— Друга (остар.) форма.: дерзновѐно.