ДРЪ̀ЗНУВАМ

ДРЪ̀ЗНУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); дръ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Книж. Със съюз да и следв. гл. Дръзвам. Несмислен в разсъжденията, безстидно дръзнува да осъжда заслугите на другите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82. Във времето на мътението на икрите никой неприятел не дръзнува да приближи до гнездото. ИЗ 1874-1881, 149.

Списък на думите по буква