ДРЪНКАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪНКА̀ЛО, мн. дрънка̀ла̀, ср. Разг. 1. Пренебр. Женско украшение, накит — гривна, гердан, брошка и под. обикн. от прост материал; дрънкалка, дрънкулка. На другите две страни, .., разложено е всичко, което Айвазиян е могъл да накупи от нашите селенки в течение на няколко години: .., чепрази, пръстени и стотини дрънкала, с които се кичат селенките. Ал. Константинов, БПр, год. I, кн. IV, 43. Да се накичи и нагизди лицето си с всевъзможни дрънкала, това е цяло щастие за берберката. БД, 1909, бр. 22, 2.

2. Предмет (обикн. детска играчка), който звъни, дрънка. А в стръвната буря на вихрения напад гърмяха кожени тъпани, накитени с луновидни дрънкала от мед. Н. Рай‑

нов, ВДБ, 62. И тогава модерната елха, окичена с чужди дрънкала и играчки ще ни бъде по-мила, щом сме забравили боговицата със забодената свещ, вареното жито и благословията на най-стария. Р, 1927, бр. 237, 1.

3. Пренебр. Човек (мъж или жена), който (която) много и излишно говори, и то обикн. празни приказки; бъбрица, дрънкалка, дрънкач, лапацало. Едни го слушат и му вярват, други го подминават, защото го знаят какво дрънкало е. Г. Краев, СТ, 41. — Сега ти, разбира се, на всички ще дрънкаш какво е станало — каза най-после Ванката! — Хайде де!... Защо ще дрънкам! — обидих се аз. — Не те ли знам какво си дрънкало... П. Незнакомов, МА, 114. Знам го много добре това дрънкало [съседа] и съм сигурен, че още отдалеч ще вдигне радушно ръка и ще ме спре. Б. Райнов, НН, 361. Еле пък Тончо, като викна пред Дойнов: "Аз ли съм мъж на жена си или не съм! Мене ли ще слушате вие или разни дрънкала?!" Ст. Даскалов, СЛ, 390.