ДРЪНКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЪ̀НКАМ1, ‑аш, мин. св. ‑ах, несв. 1. Непрех. За предмет, обикн. метален или стъклен — издавам звънливи или остри и отсечени звукове при удар, разклащане или при движение; звънтя, дрънча. Весело звънче кротко и равномерно дрънкаше и пееше като щурче надалече из свежия въздух. Елин Пелин, Съч. II, 43. На едното рамо и дълбоко заголената ѝ шия бе метната синя лисица, над китката ѝ дрънкаха много гривни. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Тесният божи храм се изпълни със странни богомолци, чиито ножове лъщяха от блясъка на свещите и сабите им дрънкаха по църковните плочи. Л. Стоянов, Б, 118. Дебела китка ключове дрънкаше на пояса ѝ. Ст. Загорчинов, ДП, 173. Някъде си дрънкат чаши, тракат чинии. Л. Стоянов, Х, 59. По котлите ѝ, кат дрънкат, / че е тя угажда. / По гласа я той разбира. / По стъпките сяща. Ив. Вазов, Съч. IV, 6.
2. Прех. и непрех. Правя някакъв предмет, обикн металически, да издава звънливи или остри и отсечени звукове, да звънти, обикн. като го удрям или разклащам, разлюлявам; дрънча̀. Една жена се отдели от реда на веячите, взе гребло и загриба зърното. Кършеше снага, протягаше ръка с греблото и дрънкаше гривни. К. Петканов, СВ, 130. Там, до книжата, се белее никелово звънче, което той дрънка, когато му потрябва писарят или някой от слугите. М. Кремен, СС, 141. По два пъти на ден профучаваше [брат ми] през селото и дрънкаше със звънчето, колчем минеше покрай къщата на Дочоолу. К. Калчев, ПИЖ, 95. Конете се връщаха към село, дрънкаха с букаите си и, .., бързаха да намерят под някоя сянка убежище от жегата и от мухите. Й. Йовков, Ж, 150. Не ставай рано пред зора, / не ходи, либе, за вода. / Не дрънкай менци ковани, / не троши златни колани. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 59.
3. Непрех. Разг. За струнен инструмент като китара, мандолина и под. — издавам звукове и мелодия; свиря, дрънча̀. Телефонните жици съскаха в тъмнината, наблизо дрънкаше китара. Й. Стоянов, ПД, 24. Насреща, по пътя за селото, сладко и мелодично дрънкаше мандолина, тънко и ясно гласче отмерва строфите на някаква песен. Ем. Станев, К, 18.
4. Непрех. Остар. Свиря на струнен инструмент (като китара, мандолина и под.). Гороломов беше весел, радостен, луд. Той пееше, дрънкаше на китара, декламираше, гледаше към звездите, въздишаше. Й. Йовков, ПГ, 148. После грабваше заветната си булгария и дрънкаше с неподражаемо изкуство. Ив. Вазов, Съч. VI, 164. Кой го не е видвал по сватбите заедно с другите свираче като дрънка по голямата сантура? Т. Влайков, БСК II, 175-176. — Тю, майка му стара, една бранна песен не изпяхме да се разбере, че сме мъже — и забравил се от възмущение, Сокол плю на пода. — Дрънкахме на китара и арфа, поне гайда да беше пропяла. М. Смилова, ДСВ, 62. // Разш. Пренебр. Свиря лошо, неумело или небрежно на струнен или клавирен инструмент. По цял ден дрънка на пианото. Вече не мога да го слушам. △ Аз не мога да свиря добре, дрънкам само.
5. Непрех. Разг. Обаждам се по телефона; звъня2. Днес цял ден е дрънкала по телефона на различни хора.
6. Прен. Непрех. и прех. Разг. Пренебр. Приказвам, говоря много, и то празни приказки; дърдоря, бърборя, бръщолевя. Догански, .., непрестанно дрънкаше и му задаваше въпроси, на които, за щастие, не чакаше отговор. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 143. — Хайде, хайде, стига дрънка! — спря възраженията му Филип. — Ще дойдеш ли с мене! П. Стъпов, ГОВ, 85. Ванко кипна: — Стига си дрънкал глупости, чичо. Имота, та имота! Изгорели са за твоя имот. М. Грубешлиева, ПИУ, 233. — Вдругиден ще жънем при крушата. Ечемикът се рони. Миряна се разсърди... — А бе аз ти приказвам важни работи, ти ми дрънкаш за ечемика. Ем. Станев, ИК I и II, 191.
7. Прех. и непрех. Говоря обикн. неверни неща по адрес на някого или за нещо; одумвам някого или нещо, без да съм прав. — А сега на работа! Ти се учудваш може би, че не виждаш динамото и всички ония неща, за които са ти дрънкали — .. — но това не бива да те отчайва. Б. Райнов, ДВ, 213. Повъртя се тя, похлопа тук, похлопа там, и замина за Пловдив. Какво ли не дрънкаха
след нея, как ли не тровиха сърцето му! Такава станала, онакава станала, бре тук я видели, бре там я срещнали! Г. Караславов, СИ, 302. — Аз нямам право да използувам повече добрината ви... Половината град дрънка, че моят успех в "Никотиана" се дължи само на вас. Д. Димов, Т, 84.
8. Прен. Прех. Разг. Настоятелно моля някого за нещо, искам настойчиво нещо. — Нанко, а? Гледай го ти! Пак за служба ще ме дрънка, види се. Т. Влайков, Съч. II, 165. Пък и старата всеки ден го дрънкаше по за пет, по за десет лева и все за някакви незнайни харчове... Трябвало да си купи боя, трябвало да си купи сапун, фитилца за кандилото, макара, ширити, копчета. Г. Караславов, Тат., 190. дрънкам си възвр. от дрънкам в 4, 5, 6 и 7 знач. — Вуйчо, но миналата неделя, нали пак си посвири? — .. — То не беше свирене — ей, тъй, дрънках си само! К. Петканов, ЗлЗ, 31. — Какво приказват, стрино? — .. — Дрънкат си хората. Нямат грях пред бога. Елин Пелин, Съч. III, 67.
ДРЪНКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. с. Споря, карам се с някого, разправям се. Ама както и да е, .. сѐ са поминуваме, берекет версин! Кое с хората тука са дрънкаме, кое със земята са борим, кое с други работници са чоплим, ама сѐ изкарваме по нещо. Т. Влайков, Съч. II, 120. Здраве да е , — си каза той, и, без да се дрънка или пазари, което не умееше и да прави, пристана на дядовата Митова дума. Т. Влайков, Съч. II, 113.
◊ Дрънкам като <воденичарско> кречетало; дрънкам като на воденица <та> кречеталото; дрънкам като <празна> воденица (мелница). Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. — Думах му: стой, магарски сине! Не бутай дръвчето .. Не рачи да ме послуша. Отсече го, проклетникът... А Мотовилата, като размахваше дългите си ръце... отмина и промърмори: — Какво ли ми дрънкаш като празна воденица! А. Каралийчев, ПГ, 79. Дрънкам оръжие. Книж. Заплашвам с война.