ДРЪНКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀НКАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от дрънкам¹ и от дрънкам се; дрънчене. От къщи се чува трополене на дърва и дрънкане на съдове — мама пали пещта и трябва да готви около огнището. Т. Влайков, Пр. I, 113. От време на време в къшлата, където бяха затворени овцете, се разнасяше ситно дрънкане на звънче или хлопатар. Д. Ангелов, ЖС, 150-151. Чуеше ли се в Трявна тропот на кон, дрънкане на бричка или звън на файтон, всички или прилепваха глави до прозорците, или излизаха на портата да видят кой пристига. Д. Казасов, ВП, 46. Председателят, .., ограничи се само със сърдити махания към размирниците и с бясно дрънкане звънеца. Ив. Вазов, Съч. Х, 74. От микрофоните се разнася някакво доста тъжно и съвсем нестройно дрънкане на китара. Б. Райнов, НН, 393. "Аз ви моля, ако изберете второто и кажете, че аз съм клеветник, то да не се ограничавате само с празни думи и дрънкания по вестниците, а, .., да искате наказанието им от надлежните власти." С, 1894, бр. 1497, 2.

ДРЪ̀НКАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дрънкам² и от дрънкам се.