ДРЪНКАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀НКАНИЦА ж. Разг. 1. Много силен шум от удряне на различни метални, стъклени и др. предмети. Иван събере децата си и децата от махалата, .., раздаде им тенекии, тепсии, бакърени сахани, .. Щом се зададе агитаторът, Иван дава знак и сам удря най-напред три пъти най-голямото тенеке, .. Децата започват, и се вдигне небивала дрънканица. Елин Пелин, Съч. IV, 262-263.

2. Пренебр. Лошо, неумело или небрежно свирене на някакъв инструмент. Може би вашите дрънканици на пиано .. и вашите бездушни песни, .., това да е вкусът ви. В. Йонова и др., Б (превод), 20. — Мълчи! — срязва ме Едит. — Това е сериозен джаз, а не туист. — Не знам защо като е сериозен, трябва да бъде скучен... Тя само слага ръка на устата ми, заслушана с упоение в нестройната дрънканица. Б. Райнов, НН, 393.

3. Прен. Обикн. мн. Много и излишни празни приказки. Даде си вид на много заета — не ѝ се слушаха в тоя час дрънканиците на Келепирица, имаше нужда да остане сама, да си помисли на свобода... Б. Несторов, АР, 266. — Ти си единственият опълченец от нашето село и аз ще направя всичко възможно държавата да ти се отплати... — Сега ти остави тези дрънканици настрана, прибери си краставия кон и си върви при жената и децата. К. Петканов, ДЧ, 11.

4. Прен. Обикн. мн. Клюки, одумки по адрес на някого. — Та не е зле да се обадиш на другаря Ничев, да му каже и той .. да не взема под внимание тия дрънканици... Това е от злоба. Ст. Даскалов, СЛ, 68.

5. Разправия, караница с някого. Ще си отспи добре, ще се поразвлече вечерта и главоболието ще мине. Ще забрави и дрънканиците с работниците. Й. Гешев, ВТ, 124. Каква е тази дрънканица с брат ти! Вразумете се!