ДРЪНКАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪНКА̀Ч м. Разг. 1. Човек, който много и излишно говори, и то обикн. празни приказки; дрънкало. Само лошото е дето има сред нас дрънкачи като Вуто Митрев

.. Човек, .. , който за всичко има свое мнение. Н. Каралиева, Н, 42.

2. Човек, който иска нещо много настойчиво от някого, досажда на някого с непрестанните си молби и искания. Не мога да се отърва от онзи дрънкач. Днес пак ме е търсил.