ДРЪНКОЛЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪНКОЛЀНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дрънколя; дрънчене, дрънкане. Защо дойде, да я натъжават наново. Стресна я дрънколенето на каруца и забърза. М. Яворски, ХСП, 311. След толкова мръзнене по чужди пристанища, под дрънколенето на крановете и свирките на локомотиви Виячев се почувствува като поканен на бал още повече, че на столовете до стените седяха момичета. Н. Антов, ВОМ, 45.