ДРЪНКОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪНКОТЍЯ¹ ж. Остар. Дрънкулка. [Обуха] шалваре, широки като Черно море, с хилядо дипли и бръчки и претегнаха се със сърмен ючкур; а на ючкура бяха привързани дълги ремици, с пискюле и други дрънкотии за чибука. Н. Бончев, ТБ (превод), 12.

ДРЪНКО̀ТИЯ² ж. Остар. Дрънканица (в 3 и 4 знач.). Има ли нещо по-печално и по-обидно от "дипломатическите" дрънкотии на г. Петрова, има ли нещо по-възмутително от ораторствуванията на г. Савова в казармите? Пряп., 1903, бр. 23, 1.