ДРЪНКОТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪНКО̀ТЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Разг. Пренебр. Прекалено много говоря, и то излишни, празни приказки; много дрънкам. Бягай посрещни човека, па си събирай устата. Сапикасвай се какво дрънкотиш, че... Г. Краев, Ч, 129.