ДРЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; дръ̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. дръ̀пнат, св., прех. 1. С рязко, бързо движение дърпам, потеглям някого или нещо веднъж, еднократно или няколко пъти (обикн. в посока към себе си). Площадът се изпълва с народ .. Оглеждат ме учудено .. Някой ме дръпва за ръкава. — О! Драги! Я гледай. Как тъй? Откъде? Л. Стоянов, Х, 164. В това време Ефрем старшият, който и без това беше ядосан .. , се спусна към Живка, възмутен, .., и го дръпна силно за ръката. Й. Йовков, Разк. II, 84. Научих се да стрелям с моята флоберка. Не мигах и не жумях, когато дръпвах спусъка, хладнокръвно и бързо се прицелвах. Ем. Станев, ЯГ, 33. После посегна към стряхата, хвана една дъска, що стърчеше, дръпна я. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Той така дръпна юздата, че атът му скочи на задните си нозе, уплашен и помете каменистия двор с дългата си опашка. Д. Талев, И, 329.
2. С бързо и рязко движение, с дърпане измъквам, изваждам, изтеглям нещо от някъде. Джевдет си сне бърже ръката от челото, дръпна ятагана из капията. Ц. Гинчев, ГК, 384. Орце дръпна чекмеджето на масата, извади няколко ракиени чашки. Д. Спространов, С, 168.
3. Отмествам нещо от някъде обикн. с дърпане, теглене. Стажантът бързо дръпна стола си назад, изправи се и ниско ѝ се поклони. Д. Калфов, Избр. разк., 365. — Господа, предлагам да дръпнем масите край стените, за да освободим паркета за танци. Х. Русев, ПС, 109. Дръпна джезвето от печката и го закачи на гвоздея. М. Грубешлиева, ПП, 128. Геракът заведе кмета при леглото си, дръпна шареното чердже пред него и повдигна една от плочите. Елин Пелин, Съч. III, 61. // Вдигам, събирам завеса, перде и под. от някъде, обикн. от прозорец, врата, отвор, за да ги открия, отворя. Дръпвам завесата и поглеждам на къра. Ив. Вазов, Съч. ХII, 3. Сама с децата на брата си в колата, тя бе дръпнала завесата, за да го види. Д. Талев, И, 40. Дръпни пердето да влезе слънце. // Отстранявам, отмествам или измъквам, изваждам отнякъде (ръката си, крака си и под.). И тъкмо учителят да го удари, то си дръпва ръката и я скрива зад гърба. Т. Влайков, Пр. I, 218. Той се завъртя край колата, започна да отброява снопите ръжена слама и да опипва под тях, но изведнъж дръпна ръката си, сякаш бе напипал змия. Д. Ангелов, ЖС, 310. Той не знаеше какво още да каже в тоя тържествен час и току се наведе да целуне ръка на баща си. — Ти .. Какво?! — дръпна сърдито ръката си Чибук. Д. Талев, СК, 97. Кончето отново се уплаши и рязко дръпна главата си. Ст. Загорчинов, ДП, 497.
4. С дърпане отвеждам някого, правя да се отмести, отдръпне на известно разстояние от мястото, където е бил. Атанас Щерев дръпна стареца настрана и без да му пояснява каквото и да е, попита го дали могат да останат в къшлата му през тази нощ да си починат. Д. Ангелов, ЖС, 152. — Ако не бях те дръпнал, земята щеше да те засипе. Л. Стоянов, Х, 17. Разпоредителят Ганчев, .., ме чакаше на горния край на стълбите: той веднага ме дръпна в актьорската стая. М. Кремен, СС, 87. Стигнаха брега. После съвсем близо затрещяха пушки и младежът я дръпна зад един голям камък. П. Вежинов, НС, 159. — Хубене, гледай коня на госпожицата. Дръпни го под навеса и му дай сено. Й. Йовков, ЧКГ, 187.
5. В съчет. със същ. черта, линия и под. Прокарвам, начертавам (черта, линия и под.); тегля. Марин се навеждаше, натискаше линийката, дръпваше черта с подострения молив и отново позапитваше госта. Кр. Григоров, Н, 72. Под цифрата написа 31 и след като дръпна черта, получи цифрата 12. Д. Кисьов, Щ, 412. Тя прилича на оная кокошка, с която ние като деца си играехме: дръпнем ѝ един кръг с тебешир, наврем ѝ човката в линията през сред. П. П. Славейков, Б, 109.
6. Прен. Привличам, въвеждам, включвам някого в нещо. Дали не се готвеха да ограбят някого? Само туй му липсваше — да го дръпнат и него за съучастник. Не, тая няма да я бъде! Зер им е съучастник професорът, като пътува заедно с тях. П. Вежинов, ДБ, 55. — Че и Боримечката намери време да се жени... — каза с досада Остенът; - да не беше това щяхме и него да дръпнем. Планът на отмъщението беше такъв: щяха да завардят пътя. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 192.
7. Непрех. и прех. Поемам, поглъщам някакво количество, обикн. цигарен дим, течност, питие и под. Сега повече от жаждата, .., го измъчваше друга страшна жажда — към мъничкото огънче на цигарата, което светулкаше в мрака — ту по-силно, когато онзи дръпваше, ту по-слабо. П. Вежинов, ДБ, 199. Бузестият почака търпеливо да
дръпна няколко пъти от цигарата. Б. Райнов, ГН, 9. Той разтвори табакерата и започна да си избира по-мека цигара. Запали я и силно дръпна от дима. Д. Кисьов, Щ, 65. Илийко наслюни цигарената книга, отблиза с език от крайчеца ѝ, плю и жадно засмука.. И като дръпна още по-дълбоко, прекара две тлъсти струи дим през носа си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. Натопи лице във водата — лед! Дръпна — ох, вода ли е, разля се по жилите му. Дръпна пак, чак главата го заболя. З. Сребров, МСП, 67. Я викни да донесат ракията, да му дръпнем по една троянска. Г. Райчев, ЗК, 62. — Мирише на ракия! — каза той завистливо. — Преди да тръгне, дръпнал му е няколко шишенца. П. Вежинов, НС, 258. Дай бутилката да си дръпна веднъж. △ Дръпни, но лекичко, да не се задавиш. Дръпнах малко студена водица да си разхладя устата. // Разг. Обикн. с крат. лич. мест. в дат. Изпивам в по-голямо количество някакво спиртно питие. — Ах, старче, пак си му дръпнал! Старецът се ядосваше и започваше да се кълне, че не е турял нито капчица. Б. Шивачев, ПЮА, 226. Той често порядъчно му дръпва.
8. Разг. В съчет. със същ., означаващи някакво действие и обикн. с лич. мест. в дат. Извършвам действието, назовано от същ., с желание и напълно, до насита, във висока степен. Ама способен беше човекът. Особено за избори — еша му нямаше. Като дръпнеше една агитация в полза на правителството, туй опозиции-мопозиции по цяла година не можеха си наместят кокалите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 120. Герган се сепна, огледа се и се изчерви: "Сега я оплесках! — помисли си той. — Какво да им говоря?" .. "Защо пък да не им дръпна една реч?" К. Калчев, ЖП, 513-514. Ще се съберем на Калето и ще му дръпнем такъв гуляй и така ще пеем, та целият град да чуе. Ем. Манов, ДСР, 49. Големанов: .. Само, който не е ставал министър, той не знае, каква е мъка. Но тази вечер ще му дръпна един сън! Ст. Костов, Г, 84. — Много жалко, че не я [вълчицата] заварих, защото бях намислил, да ѝ дръпна един такъв пердах, че да ме запомни, додето е жива! — поклати дългите си уши Янко и отмина. А. Каралийчев, ТР, 112. Па сядат на конете си и, марш-марш, право към дивния дворец. Па то какво било — лучите на слънцето се отразили в една сиромашка къщица, .. Дръпнали му един смях и отминали. Ал. Константинов, Съч., 114. На вас може да ви дръпнат някоя ревизия. Кл. Цачев, В, 32. В неделя ще му дръпна едно ходене.
9. Непрех. Прен. Нов. Разг. Постигам, бележа значителен и бърз напредък, развитие, растеж. Младият Иглесиас рязко дръпна напред, и то в годините, когато да пробиеш с латино си беше трудна задача. Ег, 1999, бр. 36, 23. Икономическият министър още веднъж обясни как ще дръпне икономиката ни за една година. 24 часа, 2000, бр. 185, 12. Той се занимава сериозно с математика и много е дръпнал за последната една година. // С предл. пред. Нов. Разг. Изпреварвам, задминавам някого по популярност и др. или в спортна или др. класация поради бързото си развитие, напредък, постигнатите значителни успехи. "Труд" остава лидер по доверие на читателите.. Той е дръпнал значително пред другите в челната тройка. ДТ, 1998, бр. 16, 3. С успеха "Спартак" дръпна с пет точки пред втория отбор "Локомотив" два кръга преди края на първенството в Русия. 24 часа, 2000, бр. 296, 30. дръпвам се, дръпна се страд. от дръпвам (в 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 знач.). Тогава трапезата и столовете се дръпват настрана, .., и в образуваното празно пространство започват танците. Св. Минков, РТК, 162. Заставам аз под прозореца и започвам с китарата — тихо, тихо.. По едно време пердето се дръпна. Й. Йовков, ПГ, 96. Да се дръпне по една цигара след такава хубава вечеря ще бъде истинско удоволствие! Ас. Станоев, П, 92.
дръпвам си,дръпна си възвр. от дръпвам (в 7 знач.). Дай да си дръпна от цигарата.
◊ Дръпвам / дръпна въжето на някого. Разг. Обесвам някого. — И чичо Ристе в увлечението си отиде дотам, че си представи, как сам го покачва на електрическия стълб, за да го беси. — Аз сам ще му дръпна въжето на това куче... Аз сам, ти да го знаеш. П. Михайлов, МП, 42. Дръпвам / дръпна за ушите (ухото) някого; дръпвам / дръпна ушите (ухото) на някого. Разг. Скарвам се на някого, смъмрям го много остро, наказвам го заради някаква негова грешка, някакво провинение. — Направи всичко както му е ред, та като не дойде сега, да можеш утре да го дръпнеш за ухото: — Ти, господинчо мой, ще идваш ли навреме, та и ние да сме оправни? Г. Караславов, С, 51. — Случи ли се нещо лошо? — попита Матьо... — Не, нищо лошо. Но да знаеш, че ще ти дръпнат ушите за тази ти постъпка. Д. Ангелов, ЖС, 65. Дръпвам / дръпна за яката някого. Разг. Потърсвам отговорност от някого за делата му, поисквам да отговаря за постъпките си и да бъде наказан. Кметът беше хитър — той беше събрал тия хора, та утре, като го дръпнат за яката, да има с кого да се оправдава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253.Дръпвам / дръпна калая на някого; дръпвам / дръпна един калай на някого. Разг. Смъмря строго някого, накарвам се здравата на някого; нахоквам. Дръпвам / дръпна шалтера. Нов. Разг. 1. Спирам, прекратявам електроснабдяването. Ремонтът на националния стадион замря вчера, след като енергото дръпна шалтера на съоръжението заради дългове. 24 часа, 2001, бр. 99, 9. 2. Спирам, прекратявам дейността или съществуването на нещо. За да излъчи двата канала, "Евро‑
тур сат тв" трябва да им плаща авторски права. Вместо това оттам дръпнали шалтера на програмите. ДТ, 2000, бр. 322, 12. Дръпвам / дръпна юздите (юздата) на някого. Разг. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. Добри — ... Да дръпнеш юздите на Найдена или ще изгуби облога. Р. Стоянов, М, 46. — Тук няма женска, няма мъжка работа. Трябва да ѝ дръпнеш юздите и да не я разпускаш така! Иначе всички ще станем за смях пред хората. К. Кръстев, К, 104. Дръпва ми се / дръпне ми се водата (млякото). Разг. Слисвам се, същисвам се. Еле на четвъртата нощ [кравата] се отели. Като го погледнах с осем глави, водата ми се дръпна, не знам какво да правя. И. Петров, ЛСГ, 30.
ДРЪ̀ПВАМ СЕ, ‑аш се, несв., дръ̀пна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. 1. С еднократно рязко движение, с дърпане се опитвам да се освободя, да се измъкна, отстраня от някого, който ме държи. Стоян хвана нежно момиченцето за ръка, .., но то се дръпна и по-силно се разрева. Елин Пелин, Съч. II, 170. — Поклон сторѝ, Нисторе, поклон сторѝ! — зашушна Войхна, като се гушеше зад широкия гръб на Райка и теглеше за ръката Нистора. Ала Нистор се дръпна. Ст. Загорчинов, ДП, 465. Ала в същия миг буйният кон се дръпна силно, повали поляка, що го държеше за юздата и полетя като вихър. Т. Влайков, Съч. III, 124-125. Лицето на войводата почервеня и ръката му стисна поводите. Конят се дръпна назад. Ст. Загорчинов, ДП, 179.
2. Отмествам се, отстранявам се бързо отнякъде (обикн. назад или встрани от мястото, където съм). "Сторете път! Дръпнете се! Дайте път! — завикаха жените почтително и тихо. Й. Йовков, Разк. I, 114. На прага се показа руса прислужница в тъмна рокля и малка бяла престлка. Тя се дръпна веднага назад и направи път. Ирина и Борис влязоха в предверието. Д. Димов, Т, 185. Най-после кавалите млъкнаха и Джевдет, като се боеше да не го забележи баща му, се дръпна от прозореца. Ц. Гинчев, ГК, 241. Петър се дръпна зад близкия плет и като тъпчеше неспокойно жилавия сняг, трескаво мислеше какво да каже на Нонка, как да я посрещне. И. Петров, НЛ, 28. И както се беше увлякъл в разговора, момъкът изведнъж стисна здраво пушката си и се дръпна като опарен назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 403.
3. Обикн. за войска, въоръжена група и под. — отстъпвам, оттеглям се. Когато всичко около мене беше гръм и дим, врясък и писък, плач и рев; когато войските се дръпнаха от позициите си и почти всичко живо беше излязло из града, аз, един от последните, възседнал на кон, обърнах гръб и се отправих към дома си. П. Р. Славейков, БП II, 15-16. Подир героическите битки при Кара-Бунар и Нова Загора, .., генерал Гурко със своя ослабнал корпус и с няколкото си силно изронени дружини опълченци, се дръпна в Казанлъшката долина и превали Стара Планина. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 7. Цялата чета се бе дръпнала вече доста назад, лежаха още напред Кузман и, близу до него, Китан Щъркот. Д. Талев, И, 512.
4. Прен. За кръв, пот, мляко и под. — махвам се, отстранявам се отнякъде; скривам се, изчезвам. Усети само, че острието парна рамото му.. На Стойко, види се, съвсем се беше дръпнала кръвта, няколко мига минаха, преди тя да започне да подлизва ризата и расото му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 183. — Тя е мъртва, чуваш ли? Кръвта се дръпна от лицето на Васко. — Коя тя? — Ана! Ана! Ана! М. Грубешлиева, ПИУ, 95. Ръцете на Василица се впиха в престилката, руменината, която бе избила по бузите ѝ, изведнъж се дръпна. В. Геновска, СГ, 194. Джупуна се върна, разседла коня, почака да му се дръпне потта и като го възседна гол, навлезе във вира. Ем. Станев, ИК I и II, 162. Нещастното се разплака, дигнато тъй грубо от трапезата си, ялова, обаче, защото от завчера млякото на майката се беше дръпнало, от страха. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 12.
5. Прен. Възразявам рязко на някого за нещо, реагирам остро; сопвам се. — Това не е политическа статия, стих е това, чувство... А стихът се ражда в порив, .. — Знам. И при все това поправете го, ако може. Инак трябва да се изхвърли. — Как? — дръпна се поетът. — Това стихотворение е ядката на цикъла! Г. Караславов, Избр. съч. II, 40-41. — В хората не вярва! — Вярвам! — дръпнах се нервирано аз. Др. Асенов, СВ, 95. — Аз, Димо — рече тя на чичо, — днес имам голямо пране... Затова ти ще заведеш Кирчо и ще ме заместваш в училище. — Дума да не става, аз не съм учител — дръпна се той. ОФ, 1958, бр. 4190, 2.
6. Изведнъж се разсърдвам, засягам от нещо и обикн. давам външен израз на това, като се намръщвам, млъквам и под. Димо — .. Ще му кажат хората [на инженера]: Другарю, язовирната ти стена не е здрава! Не върши работа! Той ще се дръпне и ще избяга от заседанието като разплакана ученичка! О. Василев, Л, 66. Да беше се обидил на него. А ти се дръпна, нацупи се. Н. Каралиева, СМ, 46. — Ами .. такова свато, — заекна пак той — там, за Карагьозовата градина, за нея какво ще речеш? — Какво за Карагьозовата градина? — дръпна се изведнъж Юрталана, сякаш му замахнаха с коприва... Г. Караславов, С, 203.
7. Прен. Прекъсвам връзките си с някого, оттеглям се от някаква група, от някакво общество. — Дръпни се, те без тебе не могат. Нека познаят нуждата ти — сами да дойдат. Да плачат и скутовете ти да целуват. П. Тодоров, Събр. пр II, 392. // Из‑
веднъж преставам да действам, да участвам в нещо, в някаква дейност; отдръпвам се. Петко: Утре онези ще ни искат сметка в училището. Пред меймурина и пред народа ще гледат да ни очернят.. Милан: .. Право, като ги слушам, аз таквози .. Да се дръпнем пак! Щом ний сме били най-голямото зло. П. Тодоров, Събр. пр II, 340-342.