ДРЪПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀ПВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от дръпвам и от дръпвам се. Тя се заклати уплашена, извика и полетя към водата. В тоя същия критически миг Дончо я улови за дясната ръка и с едно дръпване, .., изтегли я на брега. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. Забеляза наблизо цъфнала волска опашка, отиде при нея, уви я около китката си и с едно дръпване я изскубна. К. Петканов, ЗЗ, 97. На служебната маса, точно под надписа "Не се пуши" е седнал около 30-годишен мъж и снизходително разглежда посетителите между две дръпвания от цигарата. О, 1978, кн. 3, 16.

ДРЪ̀ПВАНЕ² ср. Отгл. същ. от дръпвам се. С едно силно дръпване Никола се изтръгна от ръцете на Богдана, втурна се към вратата и я отвори. — Вън! — .. — Вън от моя дом. В. Геновска, СГ, 540-541. На седмия ден от неговото пристигане, Бяла Черква с ужас се научи за дръпването на Гурка в Северна България. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 22-23.