ДРЪПНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀ПНАТ, ‑а, ‑о, ‑и, прил. Разг. 1. Който е много своенравен, несговорчив в отношенията си с хората, като често се засяга, сърди и външно рязко показва това. Такава стана баба Спаса — дръпната и зла, като усойница. Ст. Даскалов, ПЯ, 94. Колката полежа сам, скочи и ги настигна. "Защо ли съм такъв дръпнат!" — укори се той и обеща повече да не се кара. С. Чернишев, ВМ, 43. Какъв човек — учен, богат, то се вижда, че с милионите си играе като нищо .. И да ти кажа ли, вижда ми се малко... дръпнат. Й. Йовков, ОЧ, 45-46. — Аз да си вървя, че да не изпусна Гаврил, обеща ми да ме откара до село с газката. Какъвто си е дръпнат, току-виж, ме зарязал... Ем. Манов, ДСР, 115.

2. Който се отличава с острота, рязкост, своенравност. Дръпнато държание. Дръпнат отговор.