ДРЪ̀ПНАТО

ДРЪ̀ПНАТО. Разг. Нареч. от дръпнат; рязко, сопнато. — Прибираш ли се. Койчо? Къдя си походил? — попита го тя тихичко. — По работа ‑отвръща той дръпнато — Ами защо си отворила вратника, та ще изскокне телето? — сопва се той и гледа я навъсен. Т. Влайков, Съч. II, 294-295. Пушка!... Ти само да си донесеш душата! — пристъпи баба Иваничка към сина си и като се загледа в купчината колети, дръпнато додаде: — Ей, а стига си приемал тези колети! Ил. Волен, НС, 26.

Списък на думите по буква