ДРЪПНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀ПНУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); дръ̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. дръ̀пнат, прех., св. Дръпвам. Стана със сега пет пътя как ма налага [мъж ми], та ми насажда кокалите, ама дяволско дърво ми дръпнува я? Г, 1863, бр. 6, 46. дръпнувам се, дръпна се страд.

ДРЪ̀ПНУВАМ СЕ, ‑аш се, несв. (остар.); дръ̀пна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Дръпвам се. Боят се започена и следуваше са с голямо ожесточение и от двете страни и вече лявото крило на турската войска бе хванало да са дръпнува назад, но Баязит му долетя на помощ и го поддържа. С. Бобчев, СОИ (превод), 32.