ДРЪСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДРЪ̀СКАМ2, ‑аш, несв.; дръ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. Диал. 1. Непрех. Побягвам, офейквам. Добре да го вида, а па он като дръснал, та ще си затрие дирите. СбНУ ХIV, 195.
2. Прех. Дръпвам. И она, ка се приближила при него, дръснала го, та му изкарала белио дроб. СбНУ Х, 158. дръскам се, дръсна се страд.