ДРЪСТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀СТА ж. Диал. Валявица, тепавица; дръща. Любимото място за прочит ми беше още една височка моравка, .., засеняна от голяма върба и прохлаждана от гръмливата воденична вода, която чрез един бочен улей храни и една дръста. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 80.

◊ Ще ям дръста<та>. Диал. Ще ме бият. — Англия има само флота — обърна се на всички страни Ангел. — По море е първа — подчерта авторитетно той. — Но по сушата — не, там не преде. Така че голяма помощ на французите няма да даде. И французите, сиромашкините, ще ядат дръстата. Г. Караславов, ОХ, 79.

— Друга форма: дръ̀ща.