ДРЪСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЪ̀СТЯ, ‑иш, мин. св. дръ̀стѝх, несв., прех. Диал. 1. Пера в река платна или черги, като ги удрям във водата; дръскам¹. На другия ден белянката кънна от песни и бухалки. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите, момите дръстят бели платна от зори. П. Тодоров, И I, 28. Върбите, .., хвърлиха продълговата сянка към бялата могила, по която стояха разпрострени бели кенарени платна. Около тях стояха гиздави белячки с подвити до лакти ръкави и с подпретнати поли. До чешмата други пък дръстеха, белеха, бухаха. Ц. Церковски, Р, 23.

2. Бия, чукам ленени или конопени стъбла, за да отделя влакното от паздера; мъна. Дръстя коноп. Дръстя лен.

3. Бия, удрям. — Пак ли на мераза, бай Иване-е-е? .. — На мераза, на мераза-а-а! — отговаряше той, .. — Ами жената де остави? — Отиде да скубе гръсти, че като се върна, да има с какво да ме дръсти... Хр. Пелитев, ХО, 18. Алекси се огледа. — Има да ни дръсти днеска суховеят до умирачка! А. Гуляшки, СВ, 71. дръстя се страд. Конопете и ленът ся изваждат из водата, осушяват ся, дръстят ся. Ив. Богоров, ВУБЕ, 4.

ДРЪСТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Диал. Затъквам, запушвам пролуки, дупки в нещо с кълчища и под. Там обвиваха с дъски каик: там го превърнале с дъното нагоре, та го дръстят и засмоляват. Н. Бончев, ТБ (превод), 32. дръстя се страд.