ДРЪТЛЯ̀К, мн. ‑ци, м. Диал. Пренебр. Дъртак, дрътльо. Да не е луд да гледа чужд добитък, да го чисти, да го храни. А тоя дрътляк Давидко току да го поднася: "Де това Тренчо, да свършим, де да направим оборка на конете, де да пригледнем двете жребни кобили". Кр. Григоров, И, 151.