ДРЯЗГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЯ̀ЗГИ само мн. Книж. Недоразумения, скарвания, разправии, обикн. незначителни, дребни. Отдавна всред българите в Цариград бяха заглъхнали дрязгите между унияти и православни. Ст. Дичев, ЗС II, 268. Тогава се появиха дрязги и между самите лагеруващи в землянките. Но това бяха дрязги и недоволства на моментни настроения, в зависимост от темперамента на бойците. К. Ламбрев, СП, 85. И ония тревоги и разправии в бригадата, които толкова го терзаеха някога, сега му се виждаха малки и неизбежни дрязги в сравнение с мъката, която изпитваше. И. Петров, НЛ, 164. Дребните дрязги между него и Лена бяха отстъпили място на една спокойна, хубава дружба и след раждането на момичето бяха напълно забравени. Ем. Манов, ДСР, 428.

— Рус. дрязги.