ДРЯМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДРЯ̀МКА, мн. няма, ж. Лек, кратък сън. Унесен в своите блянове, той полека заклюма и не сети как го обори дрямка. П. Тодоров, И I, 92. Захарина се бореше със съня и ту се унасяше в дрямка, ту започваше да мисли за нещо и мисълта я разсънваше. Ил. Волен, ДД, 80. Младежът се размърда, отвори очи, хвърли недоволен поглед към него, после се обърна на другата страна и отново клюмна в дрямка. Евгени също задряма. Д. Ангелов, ЖС, 547. От време на време [мама] се поразмърдваше, проверяваше дали не съм се развил и пак се унасяше в сладката предутринна дрямка. К. Калчев, ПИЖ, 85. // Унасяне в сън, желание за сън, за заспиване. Беше дошъл часът, през който всеки ден си поспиваше. Мига — мига да пропъди дрямката, после безшумно се вдигна и по чорапи прекоси джамията. Б. Несторов, АР, 118. Във влака беше много топло, а и при този монотонен шум едва пропъждах дрямката.