ДУБАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУБА̀РА ж. 1. При игра на зарове и табла — 2 и 2. Учителчето погледна часовника си и занарежда пуловете. .. — Дубара! —

Дю-шеш! — Чакай, чакай! Бия и двата пула. Вземи ги! .. — шегуваше се учителчето, когото щастието още не беше го напуснало и печелеше първата игра. Чудомир, Избр. пр, 288. Хвърлих една дубара.

2. Остар. Измама, лъжа, хитрост (Н. Геров, РБЯ).

— От перс. през тур. dubara.