ДУБЛЀ

ДУБЛЀ, мн. ‑та, ср. 1. Само ед. Лист от мед с прилепен тънък слой злато, който се използва за изработване на бижута. След малко тя застана тържествуваща пред него: — Това е... часовникът на Гошо, а това — една моя гривна.. "... А-а̀... Лонжин... Но... и това не е слабичко, макар и да ми изглежда на дубле." Д. Калфов, Избр. разк., 385. Пръстенът е дубле.

2. Само ед. Висококачествен плат за горни дрехи, който се подсилва чрез удвояване на основата или вътъка. Тръгнал на село с костюм от дубле, синковецът. Г. Мишев, ЕП, 96. Още на първия ден, когато встъпваше в длъжност, Методи облече приличен костюм, .. Но .. след някакви си три месеца нашият герой започна да ходи вече само с черен костюм: от дубле зимно време и от тънък търгал през горещите летни дни. А. Гуляшки, ДМС, 284. // Само мн. Видове такъв плат. ГТП "Облекло и обувки" ви предлага голям избор от мъжки костюми, рокли и джемпъри от плат и трико, .., вълнени платове: дублета, .., шевиоти, платове за манта и др. ВН, 1962, бр. 3251, 3.

— Фр. doublé 'удвоен'.

Списък на думите по буква