ДУБЛЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУБЛЀТ обикн. мн., м. 1. Езикоз. Всяка една от две или повече равностойни разновидности, форми на една дума, приети в дадена езикова система. В речника са посочени като дублети о̀бед и обя̀д. △ Акцентни дублети. Морфологични дублети. Фонетични дублети.

2. Рядко. Втори екземпляр от един предмет, обикн. в колекция на музей, библиотека и др.; дубликат.

— От фр. doublet.