ДУБЛИКАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУБЛИКА̀Т м. Книж. 1. Втори екземпляр, препис, копие (обикн. от документ) с валидност на оригинала, равностоен на оригинала. Дубликат от диплома. Вадя дубликат.

2. Втори предмет, равностоен на оригинала, копие на оригинала. Той бе успял не само да издири фирмата, от която бе купена касата, но и да изкопчи дубликат от ключовете. Б. Райнов, НН, 476.

3. Втори екземпляр от книга в библиотека. (Вл. Георгиев и др., БЕР).

— От нем. Duplikat. Друга (остар.) форма: дуплика̀т.