ДУБРОВНИЧАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУБРОВНИЧА̀НИН, мн. дубровнича̀ни, м. Мъж, който е роден или живее в Дубровник, град в Хърватия. Аз съм дубровничанин; а този юнак е куманец. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 10. Кавказки лък е това. Пет мечи и трийсет вълчи кожи съм дал за него, а и два кервана без награда преведох през планината, докато склоних дубровничани да ми го дадат. О.Василев, 33, 8.