ДУБРОВНИШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУБРО̀ВНИШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до Дубровник и до дубровничанин. Като разбра, че е безполезно повече да уговаря войводата, дубровнишкият търговец се прости с него и си излезе. М. Марчевски, П, 77. Няма средновековната София на дубровнишките търговци. От техния "безистен", пълен с платове от Дубровник, Флоренция, Венеция, черни и червени кадифета,.., метални и стъклени изделия — сега са останали само развалини и спомени. А. Каралийчев, ПГ, 193. Западното влияние е прониквало преди всичко благодарение на сношенията между България и малката дубровнишка република. Б. Пенев, НБВ, 16. Дубровнишка литература, Дубровнишка флота.